Всяка една медия има нужда от финансиране, за да функционира и докато някои от тях са изградени върху бизнес модели, които да носят доходи на съответните лица, други се ориентират към самото си съществуване. Такъв е случаят с toest.bg, която е интернет медия, предлагаща интересна и различна гледна точка. Ще си позволя да цитирам нещо написано в уебсайта:

„Тоест“ е интернет медия, финансирана и зависима единствено от вас – нашата критична и любознателна публика. Бавна, честна и изцяло авторска журналистика. Без реклами и платени репортажи. Без подвеждащи заглавия и сензации. Подкрепете ни!

Кратко, точно и ясно. Оставям хиперлинка, за да обърна внимание на нещо, което ми направи впечатление (или пък за лесно посещение на страницата). Освен трите начина за дарение от страна на любознателните четящи, медията предлага и изключителна прозрачност – кои са те, как е учредена фондацията и отчети как биват изразходвани приходите. Чак ми се прииска да ги подкрепя. Още на началната страница се появява кръг в горния десен ъгъл на дисплея, който лавира между жълто и синьо и призовава подкрепа. Разбира се, може да заявиш, че желаеш свидетелство за дарение, което по-късно да включиш в CV-то си, изтъквайки се като един истински меценат на независимата журналистика.

Самият уебсайт изглежда твърде подреден и достъпен за ползване. Статиите са разпределени по теми, който за каквото се интересува. Рубриките ми се сториха интересни, още един шанс за авторите да приложат оригиналния си почерк. Има и доста аудио/подкаст материали за хора, които или не могат, или не искат да четат. Има си и видеа.

Можем да разберем и кой седи зад всичко това. Има информация за всеки член на екипа на медията, от създателите до не толкова активни гост-автори, та чак до китайските автори, които взимат участие в китайска рубрика. Тази яснота гарантира успех. Създателите са написали следното:

Ние от „Тоест“ сме група мечтатели. Мечтаем с ваша помощ да утвърдим нов модел на финансиране и да докажем, че една качествена медия може да съществува изцяло благодарение на своята взискателна, активна и критична публика.

Смятам, че засега успяват да го докажат. Разбира се, проектът е започнал с инвестиции именно от тези лица, но за да продължава ефективното си развитие вече почти две години (медията е създадена през февруари 2018, но е учредена декември същата година), формулата работи. И работи за добро, защото никога не е излишен освен различен и независим, то и кадърен поглед върху действителността.

За никого не е тайна, че социалните мрежи са се превърнали в една от най-важните съставни части на интернет пространството. Имат си добрите черти, имат си и лоши такива. Броят им пък е нарастнал дотолкова, че вече изборът коя да използваш е труден и най-често се свежда до това да се гмурнеш с две ръце във всяка една. Изборът може би най-много зависи от това кои социални мрежи ползват твоите близки и приятели, кои биха ти били полезни (след предварително запознаване с тях) или моментната им популярност. Но какво прави световно популярна всяка една от тях, като повечето имат общи характеристики. Как запазват своя успех?

Ще разгледам Flickr. Първо ще споделя собсвения си незавиден опит в мрежата, а след това какво научих след като се разрових повечко. Признавам, не е много позната за мен. Все още се придържам към ползване единствено на Facebook (peer pressure) и Instagram (допада ми). Специално си направих акаунт във flikr за задачата, за да демонстрирам отдаденост. И всъщност доста ми хареса. Първото ми впечатление беше положително. Изобилие от авторски снимки и видеа. Всичко може да бъде харесвано, може да бъде и коментирано. Съществената разлика обаче ми се стори качеството на споделяните материали. Не само като качеството на самата резолюция, самите те изглеждат професионално. Оказва се, че flickr е дом основно на хора, занимаващи се с фотография по един или друг начин, било то професионално или любителски. Също художници или дизайнери. Към описанието се отбелязва и с каква камера или телефон е направена снимката, какви инструменти и бои са ползвани или чрез коя програма е била изработена снимката или видеото. Изтеглянето на продукта също е доста лесно (ако авторите са позволили), като това може да се прави в почти всяка една резолюция.

Вероятно в се крие успехът на тази социална мрежа – развитието ѝ през годините е ориентирано към запълване на специфични социални,културни и професионални нужди. Въпреки че тази специфична насоченост би могла да се окаже и пречка за привличането на повече хора, тя бива използвана и от потребители, които просто желаят да намерят и видят нещо красиво (акаунти се правят и от хора, които пишат домашни, очевидно). И тези, които предлагат материалите си няма нужда да се притесняват за своите авторски права, тъй като запазването им е достъпно и стриктно. В сайта присъства категоризиране, което по мое мнение може да доведе до грешно разпределяне на продукти, които са плод на артистичното усещане на автора. В този случай може би е по-добре да се направи собствен сайт, който да гарантира пълната свобода на съответния човек. Но това по никакъв начин не бива да възпира използването на flickr, тъй като платформата се оказва най-доброто място за набавяне на репутация и почитатели, преди да се захванеш със самостоятелно правене на изложби в личен уебсайт. Социалната мрежа си остава уместна по отношение на нейната насоченост.

Дори не съм убеден, че flickr може да бъде характеризирана изцяло като социална мрежа. Да, има харесване и коментиране, но не това е целта на потребителите, както е в доста от останалите мрежи. Тук повече говорим за споделяне на собствената ти работа, шансът да бъдеш забелязан от повече хора като артист, а не като потребител, изглеждащ добре или споделящ остроумни коментари. Предполагам, че това прави омразната реч по-оскъдна, но, разбира се, си я има и тук. В бъдеще, с удоволствие бих разглеждал от време на време и flickr наред с другите социални мрежи, които ползвам. Или пък ако търся качествен авторски визуален материал. Или пък дори за споделяне на собствената ми работа, ако отключа артистичните си заложби. Всичко това – за добро или за лошо.

Ето и няколко творения, които избрах на случаен принцип:

https://www.flickr.com/photos/christophebrutel/18242748144/in/photolist-tN3Rsq-cm7Zm1-zbp23m-qSkz2G-7yhh9h-DLUEA6-9kRDHd-sqvHYp-2dWMT1s-nWGYtd-bGUYmr-pp7X15-UZV6oU-cvH8wm-BweMuq-oBbT8w-nY6cgi-iTY7cR-a5ENJF-JrdxFx-CU7X2p-abxZj1-tWDGYQ-dQNsCV-fHToLk-gtCZ7Y-muWVwZ-odZfwi-2f3GQtr-2dDT2xk-jjHH4V-zhZDQd-SUyQ7o-Kse2R-SUyP2s-QPJ2ZB-Z1orDC-5QTQN4-bPdGEt-UKfwS2-RhkHee-dEUfAe-asbVio-7bPczw-9J1ieB-sZzVeY-skmMz8-G1rKPc-Rj6rYF-DVZHJJ

• 1. Мнението ми за интернет и изящността на Лив Тайлър във Властелинът на пръстените.

• 2. Little Red Mind Maping Hood – влиянието на приказките върху култовите анимации на нашето време.

• 3. Little Red Site Maping Hood – сносен Site map на Червената шапчица, вариант с котка, вместо вълк.

theyashevshow.movie.blog/2019/11/06/littleredsitingmap/

• 4. За матрицата и бездомашието в нея.

• 5. Наръчник за качествено кино от самия Тарантино.

theyashevshow.movie.blog/2019/11/30/theirishman/

• 6. Красив fan art на Космическа одисея, която не е в дадените размери, защото е космическа.

+ http://operationkino.net/2018/07/%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA-%D0%BF%D0%BE%D1%8F%D1%81%D0%BD%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B0-2001/

И по-специално, гледането на тазгодишния “Ирландецът/The Irishman”.

Можем спокойно да наречем тази година успешна за киноиндустрията и не толкова за независимата част от нея, което си е в нормалния ред на нещата. Самият факт, че се радваме на филми на не един световно признат режисьор, а може да се окаже, че филмите им не са най-добрите за годината, говори достатъчно.

Пиша именно за последния филмов проект на Мартин Скорсезе, който впечатлява и обединява критиците, но разединява публиката. Най-вече заради колосалното си времетраене от три часа и половина, но от това аз не виждам по-хубаво. Време, за да бъде разказана една истинска история, което дори е малко. За подобни истории не ти стига и един живот, докато изкуството позволява за три часа и двадесет и девет минути да бъде уловена всяка една емоция от житейския път на прочут гангстер. Да, не звучи правдоподобно, но е възможно. Сценарият е дело на Стив Зейлиън, който през 2015 започва работа върху адаптацията по книгата на Чарлз Бранд “I Heard You Paint Houses“, а филмът обединява в актьорския си състав имената на Робърт Де Ниро, Ал Пачино и Джо Пеши.

Повече информация има навсякъде из интернет, да обърнем внимание на наръчника. Ето как да бъде изгледан филмът в България (защото беше пуснат и в няколко специално избрани кинa в САЩ, там вероятно е най-добре):

1. Направете всичко възможно да имате свободното време да го изгледате на един път. Самият Мартин Скорсезе настоява за това, тъй като сюжетът се гради чрез наслагване на действия и детайли. Ако тази опция не ви е налична, в интернет се появи информация как е най-добре да бъде разпределен филмът на части (цели четири, минисериал).
2. У нас, както споменах, не можем да го видим на голям екран, така че е хубаво поне да го гледаме в Нетфликс. Има едно неписано правило, каквото го има в нетфликс, го има и в замунда, но винаги е по-добре да изберем платформата. Вземете си безплатен месец или си намерете по-добри приятели.
3. Пуснете си го на голям телевизор, ако нямате, отидете на гости на някого, който има, и го гледайте там. Няма нужда от съгласие, все пак ще гледате филм за мафията.
4. Ако предполагате, че няма да може да го изгледате спокойно и ще има ненужен шум, било то от съседи или съквартиранти, около вас, не го пускайте. Веднъж се гледа за първи път.
5. Ако ви се стори скучен и монотонен на моменти, му дайте шанс, вероятно представя някой човешки момент, който не ви (ни) е познат.
6. Оценявайте актьорската игра и връзка между актьорите, съмнявам се отново да ги видим заедно на еркан.
7. От време на време, отбелязвайте и някой друг детайл. Присъстват по много.
8. Насладете се, не гледайте часовника. Освен, ако не сте решили да го гледате на части, тогава следете зорко. И все пак е непрепоръчително.

Приятно и качествено гледане. Ето и последния трейлър:

Какво е интернет? Въпросът, който през последните десетилетия има един единствен отговор, също колкото присъства еднозначен отговор за въпроси като “какъв е смисълът на живота” и “какво е любовта”. Отговорите са безброй, различни за всекиго, с различно значение.

Затова няма да се опитвам да допълвам слоевете от метафори, обясняващи интернет по своему, избирайки си някоя от вече присъстващите, а ще представя интернет чрез литературата и изкуството. Щом е за интернет, може.

Несъмнено всевиждащ, тъй като е навсякъде около нас. Преносно, във въздуха, буквално – в ръцете ни и прочeе. Със заглавието нямам предвид символа на Окото на провидението, а Всевиждащото око на Саурон (няма да изпадам в дълбоки обяснения, така че, ако творбите на Дж. Р. Р. Толкин или Питър Джаксън не са ви известни е по-добре да спрете да четете тук, пък и лек spoiler alert).

Избирам Средната земя поради пъстрото разнообразие на персонажи, принадлежащи към различни раси, говорещи на различни езици. И все пак обвързани по един или друг начин.

Пръстенът, който ще властва над всички останали, очевидно ще е интернет. Окото на Саурон, колкото и да е всевиждащо, следи пътя на този, който носи пръстена. Следователно можеш да избегнеш това и да живееш тихо някъде, извън технологичния свят, но рано или късно ще трябва да се включиш в сюжета и времето за адаптация драстично ще е нарастнало. Така, че трябва да приемеш интернета, такъв какъвто е и да живееш в хармония с хората, които по-често ти помагат, отколкото ти създават пречки. Да уважаваш елфите, които от години (хилядолетия) наред са по тези земи и са научили всички тайни и източници на информация. Да познаваш джуждетата, които с бурния си характер често предизвикват сривове и грешки, но все пак са тези, които са изкарали най-много печалба от дигиталната си работа. Да се допитваш до благите магьосници, които винаги са готови да ти окажат подкрепа, дали с мъдростта си или с някое от интересните си вълшебства. Да се осланяш на ентите, които са в основата на правилното работене на интернет и чиито клони съставят неразрушима мрежа и, разбира се, да се пазиш от орките и троловете, които във всеки един момент са готови да те наранят, най-често със своята ужасна клавиатурна злоба.

Та ти си един хобит, който все пак е решил да поеме по пътя на опазването на пръстена и приключението, което го съпътства. Хобит, който приема, че ще се наложи намеса в личното му пространство, която сам е решил да позволи. Няма друг начин. И не споменавам унищожаването на пръстена, тъй като избягвам този паралел, не желая разбиването на интернет, което вече си е и невъзможно, освен ако не се появи в нова форма. И ненужно, за разлика от унищожаването на пръстена. В този случай, в края на историята, той ще символизира опитите за кибератаки из интернет, за които се грижи задруга от специалисти по киберсигурността. А ние само ще се надяваме, че постигнатите резултати ще са също толкова успешни, колкото е Завръщането на краля.